Плаковският манастир "Св. пр. Илия"

loading...

Плаковският манастир се гуши на 19 километра на юг от град Велико Търново в Еленския Балкан в Стара планина в посока към село Килифарево, близо до селата Плаково и Велчево, като на два километра се намира Капиновския манастир "Св. Николай Мирликийски Чудотворец"
Манастирът е построен през Втората българска държава, предполага се, че е около 1280 година. След това България пада под турско иго и той бива опустушен, както много други обители. Около 1450 г. бива изграден отново, но по-късно много пъти през 1595, 1706, 1794) бил разграбван и опожаряван.

През 1835 година в обителта се заформя Велчовата завера, един от лидерите на която е бил отец Сергий - бивш игумен на манастира. След неуспеха на заверата обителта отново бил  унищожен. За това свидетелства огромна мраморна плоча под манастирската звънарница, на чийто надпис се чете: "Слава на героите, сбрали се преди сто години и загинали за свободата на своя народ: Велчо Атанасов Джамджията от В. Търново, Иванаки Йонков Кюркчията от Враца, отец хаджи Сергий, игумен на манастира "Св. Илия", Кольо Гайтанджията от В. Търново, майстор Димитър от София, хаджи Йордан Брадата от Елена, даскал Андон Никопит от Македония и мнозина други патриоти начело с кап. Георги Мамарчев от Котел, подбудител и организатор на заверата."


 Реконструиранетото на Плаковския манастир е стартирало през 1845 година, когато бива изградена манастирския храм "Св. Илия" - рядко творение на българската архитектура, от така наречения атонски тип, присъщ за епохата на Втората българска държава. Тя е обширна (19x7,5 метра), еднокорабна, с една абсида, шест големи подпори с капители и открито, засводено антре. Над входната порта на обителта анонимен художник е изографисал през 1852 г. „Възнесението на пророк Илия”, който е оригинален стенопис в обителта.


През 1845 г. Захарий Зограф нарисувал лика на Христос Велик архиерей с Дванадесетте апостоли. Освен тази икона, в обителта са съхранени стари ръкописи и старопечатни книги.


През 1865 г. Уста Колю Фичето построил внушителна 26-метрова звънарница с невероятна зидария с орнаменти, каменна чешма и двуетажни жилищни сгради в П-образна форма, но през 1949 г. пожар унищожава част от жилищните постройки.


За да се стигне до манастира, по пътя няма и спомен от опознавателна табела къде е Плаковският манастир. Ако не притежавате подробна пътна карта в момента, няма да успеете да го намерите.


Самият път е приблизително десетина километра, тесен и с лакатушешти виражи, а от двете му страни се редува невероятна панорама на Предбалкана.До Плаковския манастир "Св. Илия" ще стигнете ненадейно, както си шофирате едва-и отпред ще изникнат манастирски порти, над които се вижда висока звънарница.


Но, още с прекрачване на входа му ще усетите едно тягостно настроение на разруха. Високи гъсти бодили са превзели обширния манастирски двор. Отправяйки се към храма по тясна циментирана пътека вече силно изровена от климатичните условия, отстрани нея има две малки градинки, а цветята там са изсъхнали. Десетина налягали бездомни кучета допълват плачевната картина, оградена от жилищни и стопански постройки, върху които безхаберието на времето е оставила своите следи.


Манастирския храм се оказва пуст, като всичко останало, само над вратата на черквата все още незасегната от времето се вижда св. Илия в колесница с четири буйни коня, теглещи я към четирите посоки на света. Вътре състоянието на храма е плачевно, на покрив е олющен на места пропаднал, от който лошите атмосферни условия са премахнали не само боята, но и самата мазилка, изпод която се виждат тухлите. На места няма стенописи, но красивата дърворезба на иконостаса озарява всичко наоколо.


Накратко, Плаковският манастир е в много окаяно състояние, за него отговаря и го поддържа само един отец, които е и игумен, и монах, и послушник и всичко. Жалко наистина за този красив, но не подържан манастирски комплекс, от това можем само да загубим, като българи и християни.