Килифаревския Манастир

loading...

Историята на България през XIV век се определя като епоха на непрестанни вътрешни борби и на трудни изпитания за държавата ни.
В вярата настъпва разрезна криза, дошла предимно от засилване популярността и въздействието на разнообразни религиозни учения, превърнали се в израз на вярвания и тегоба на народа.


Едно от тези религиознит учения, което намира среда в България през XIV век, е исихазмът (от гр. мълчание, безмълвие, покой). Исихаското учение е основано в тогавашна Византия през XIII век и е вътрешно обновление на християнското учение чрез подсилване на мистерията и аскетизма в него.
Като един от основателите на исихазма се явява гръцкият отшелник Григорий Синаит, а един от най-върлите му последователи и разпространител на това учение у нас през XIV век е българският отшелник Теодосий. През 1350г. той поставя основите на Килифаревския манастир, като го прави не само в монашеска обител, но и книжовен стожер.


Исихазмът е учение на смирението и подчинението. Важен момент в него е устрема да се възроди непосредствената близост между човека и Бога. Исихастите изграждат система за задължителните норми на поведение. Тези норми са разделени на две групи: праксис (деяние) и теория (видение). Праксисът води до спазването на определени монашески обязаности, а именно: сдържане от всякакъв тип удоволствие, подчинение, бодърстване, търпимост, слушане, постене и молитва. Като всяко мистериозно учение исихазмът поставя, като главна задача личното спасение на личността.


Животът и делата на Теодосий Търновски са известни от житието му, описано на гръцки език от цариградския патриарх Калист, който е ученик на Грогорий Синаит и близък до Теодосий. Гръцкият текст на житието не е съхранен, а на нас e предоставен само превода му от славянски език.
Теодосий е роден около 1300 г. във Видинска област.Теодосий се открива пред Иван Александър изпълнен с знания, с огромна начетеност и безкрайно подчинение. Той изпросва молба от царя да му разреши да се засели в някое спокойно, усамотено и изолирано място, скрито от бандити, където да съжителства със скромни монаси в строг постнически живот. След като разговаря с царица Теодора Новопросвещена и с боляри, царят му предлага едно надежно и спокойно място в Килифаревската планина, което до тогава изпълнявало ролята на стражарница.


На висок хълм, покрай река Белица, между 1348 и 1350 г. е изграден Килифаревският манастир, който бива укрепен с широки крепостни стени, в които били изработени два входа - източна и западна, заедно с три потерни. В района на манастира е издигната няколко етажна кула, която служела за наблюдателница на пътя към Хаинбоазкия проход. Жилищните манастирски сгради били построени към вътрешното лице на крепостта.
В центъра на комплекса е разположен храма "Св. Богородица". При направените разкопки се открива, че фасадните й стени са били украсени с пищна керамопластика, а вътре е с изрисувани стенописи. Допуска се, че някои от отшелниците са пребивавали извън комплекса, като доказателство за това са откритите две еднообразни, малки по големина монашески килии по южния склон на хълма, извън крепостта.


В Килифаревския манастир Теодосий прави своя школа, като монаси и ученици идват от Сърбия, Унгария, Влашко и другаде. Като близък сътрудник на цар Иван Александър, Теодосий бди над официалната християнска религия. Взема активно участие в свикания в Търново събор през 1360 г., като изобличава различни еретически учения, бродещи у нас през средата и втората половина на XIV век.


През 1393 г. турците навлизат в България, а Килифаревската крепост бива разрушена, разграбено и опустушено е голямия книжовен център. Патриоти и монаси вземат решение манастирът да бъде възстановен отново под височината, покрай река Белица, където устроиили и стопанство. Новата постройка била с дървена конструкция, а храмът "Преуспение на Пресветая Богородица" към 1788г. бива няколко пъти съборена и реставрирана, но с подръчни материали, когато Кърджалийското нашествие през 1793 г. нанася непоправими щети на комплекса.


През 1817г. в Килифаревския манастир пристига настоятел на име йеросхимонах Спиридон, като носи със себе си от Рилския манастир ръкопис под заглавието "Служба", в който има описан част от живота на Св. Теодосий.


След настояване на турския султан и събиране на финанси през 1840г. майстор Уста Кольо Фичето започва градежа на днешния еднокорабен с един купол храм "Св. Димитър ". Възрожденският майстор съхранява част от старинната олтарна стена и двата параклиса - на Св. Теодосий и на Св. Иван Рилски. Храма е завършен през 1842г., а украшенията по нея са направени на следващата година.


Интерес представлява иконостаса, които е изработен и позлатен от резбарите Цоню и Симеон Витанови, баща и син от Трявна. Впечатляващи са иконите, изрисувани от тревненските зографи Досю Коев, Симеон Симеонов, Йонко Попвитанов. Сега Килифаревски манастир е с внушителен вид, панорама и невероятен архитектурен облик, характерен за епохата на Средновековието.