Петропавловски Манастир

Петропавловският манастир се намира край град Лясковец и води своето основополагане от началото на първата половина на Х в. Отначало неговото име било "Боянов скит" и от там се счита за негов основоположник Боян Магът, син на цар Симеон. Има съмнения, че може да би е основан от братята Асеновци и е играл огромна роля в подготвянето на Всенародното въстание през 1185г. срещу Византия.
Сегашният манастир е гордо се извисява на Арбанашкото плато на шест километра североизточно от Велико Търново и на три километра от Лясковец. От терасата на хълма се открива невероятна панорама към Дунавската равнина и билото на Еленския балкан.

Преданието разказва, че е построен по времето на Втората българска държава от братята Петър и Асен. Говори се, че на хълма с внушителната скала някога се е намирала крепост, която опазвала владенията на Асеновци. Тогава в нея е подготвено въстанието през 1185 г. за освобождението на България от византийците. Асеновци изграждат манастира в белег на благодарност, че въстанието е било успешно.
Преданието продължава, че след злочесттата 1393 г. арбанашкият богаташ Павоян изградил манастира, след което го дарил с ниви, гори и ливади, а след това избягал във Влашко. По всяка вероятност оттогава горския масив около него се нарича "Боянската" – именовано на дарителя Павоян - Боян прекръстено от гръцки език. 

За жалост и него го сполетява съдбата на останалите манастири и бива унищожен през 1393г. Възобновен е отново през 1422 г., като през 1598г. бива опожарен и пак се изгражда към 1662г. През 1708г. цар Петър Велики му дарява позлатено евангелие, което се съхранява в Църковния музей в София. В него са отсядали Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Максим Райкович, който закратко е бил игумен на манастира.

По време на турското иго манастирския комплекс е мястото, където се организират няколко революционни бунта. През 1700 г. тук се заформя въстанието на търновската вдовица Мара, като негов лидер е бил сина й  Стоян и Мирчо войвода. Техен съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний, то бива потушено от Карджалъ Омер паша. Манастирът отваря гостоприемни порти на Софроний Врачански, Неофит Бозаели, Георги Сава Раковски. През далечната 1856 г. от там капитан Дядо Никола повежда тринадесет четници към Габровския балкан.

На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира бунт със седемдесет момъка, но той също бива потушен. Манастирът се занемарява за дълго поради това, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са изпратени на заточение в Диарбекир, а монасите били затворени. През април 1869 г. Васил Левски тайно отвиа в манастира и полага основите на революционен комитет в Лясковец, а през 1872 идва отново, но с Ангел Кънчев. Ид руги апостоли на Великотърновския революционен комитет намират убежище тук, като отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Христо Иванов-Големия. Петият известен в историческите анали на манастира е игумен архимандрит Максим Райкович (1835-1850). Това е началото игумените на манастира да бъдат само българи.

Митрополит Иларион Макариополски открива в обителта през 1872г. първото българско духовно школо, след което носи името Петропавловска духовна семинария.

През 1878 г. славянският благотворителен комитет учреждава в манастирския комплекс  сиропиталище с отговорник Добри Войников. По време на Стамболовия режим (1893) тук е бил изпратен в заточение Търновският митрополит Климент (Васил Друмев).
Голямото земетресение през 1913 г. избухва пожар, който опожарява манастирския храм и почти всички постройки. Запазили се читави само някои сгради на семинарията, които били творение на дряновския майстор Уста Маньо. Част от тях са запазени в предишния си вид и до сега. Унищожени и изгубени завинаги са скъпи творби на изобразителното изкуство.

Продължителна е реставрацията на манастирската обител. На 30-на метра над повърхността на земята се извисява манастирската камбанария, а часовникът под нея е подарък от патриотка от Лясковец, която живее сега в Швейцария. Тук не са преустановени традицията на народните обичаи и в навечерието на Деня на светите апостоли Петър и Павел се извиват кръшни хора край манастира.