Велико Търново

Велико Търново е с история на повече от шестхиляди години, като първите данни за заселване датират от преди 4000 години пр. Хр. и са открити в небезизвестната местност "Качица".

Ще започнем с братята Асен и Петър, които през 1185 година обявяват църквата „Св. Димитър“, като края на византийското господство. След освобождението от нашествието на ромеите, което продължило 167 години, Асеневци провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства с  бързи темпове и става една непревземаема българска крепост през XII-XIV век. Търнов град става най-важния политически, икономически, културен и религиозен център на България. Столицата на Второто българско царство от 1187 до 1393 година, той бива разположен на четири хълма — Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според хроникьори от средновековието Търнов град е представлявал новият Йерусалим, Рим и Константинопол – всичко в едно.

В българската хроника на църковната книжнина от XII до XIV век се четат различни наименования на града - Царев град Търново, Великият град Търново, Големият град Търново, Богоспасителният град Търново.
Няма българин, които да не е чувал и посещавал хълмът Царевец и да не знае, че от трите му страни се лакатуши река Янтра. През Втората българска държава, той е бил двореца на царското семейство, болярите, патриарха и обслужващия персонал. Хълмът е опасан от висок каменен крепостен зид с бойници и кули, построен върху естествени отвесни скали. По онова време крепостта е имала три входа, като главният започвал с подвижен мост над пресечна скала и имал три последващи врати. Вторият вход наречен още - Малката порта, правел връзка на Царевец с Асенова махала, а третият я свързвал с Френкхисар. В центъра на Царевец се издигал внушително замъкът, който разполагал с тържествена зала, църквата „Св. Петка“, жилища, икономически сгради, водохранилища и казарма за стражата.

Църквата „Възнесение Христово“ е била построена на най-видното място, която се издигала на най- високата част на Царевец. Църквата се е наричала Патриаршия в която се намирала четвъртита звънарница и до нея самата резиденция на патриарха. Разкриването на многобройните основи на жилищни и икономически сгради по цялата територия на хълма са доказателство, че Царевец не е бил една затворена крепост, а реален средновековен град, гъсто застроен с жилищни и икономически сгради.

Не можем да говорим за Търнов град и да пропуснем - Търновската книжовна школа. Това е българската книжовна школа от втората половина на XIV и XV век, която дава своя изключителен принос в средновековната ни литература. Търновската художествена школа, запазва, разпространява и съхранява културата на Второто българско царство. Чрез Евтимиевата правописна реформа и книжовната школа с Григорий Цамблак и Константин Костенечки оказват широко влияние върху руската, сръбската, влашката и молдовската средновековна култура и се води в историческите хроники, като второто южнославянско влияние върху тези народи.

През далечната 1598 г. избухва Първото Търновско въстание, а тогава на престола цар Шишман III. Но, за жалост то бива потушено след няколко месеца, а много от лидерите му умират или се спасяват през Дунав в днешна Румъния. През 1686 г. в града отново избухва въстание, което е назовано Второто въстание, като водача му е Ростислав Стратимирович, но и то бива потушено.

След Освобождението от турско иго се ратифицира Берлинския мирен договор, а  градът става временна столица, като се свиква Учредително събрание на 10 февруари 1879 г. от руския княз Александър Дондуков-Корсаков. На това събрание се приема действалата до 1947 г. Търновска конституция, на първото Велико народно събрание, което избира за княз Александър I, както и редица поредни народни събрания. При избухването на Балканската война през 1912 година 28 души от Търново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Сега градът е притежава модерен облик, строителен бум в България се отрази и на него, което допринесе разширява на града, като почти се сля с околните села. За в бъдеще има проекти за разширяване на промишлени зони и застрояване на прилежаща вилна зона. Велико Търново отдавна има вид на културно-исторически център и дава възможност за развитие на туризъм — културен и религиозен. Да не пропуснем и двата университета, които привличат много млади хора, което се отразява благоприятно в социално-икономически план.