Преображенски манастир

Един от четирите най-големи средновековни  великотърновски манастири е Преображенският манастир. Намира се на 6 км от Велико Търново в гориститата местност Дервента, под пещерите на Беляковското плато. Построен е през XI век, като метох на Ватопедския манастир в Атон, и получава своята самостоятелност около 1360г.

В градежа и иконописите на Преображенският манастир са участвали едни от най-известните възрожденски майстори по това време - Захари Зограф и Уста Кольо Фичето. Той се разпростира на територията на прекрасна скалиста местност на брега на река Янтра на шест километра от Търнов град, в близо до село Самоводене. До него може да се стигне пеш, като се спуснете по гористите пътечки от село Беляковец или да подходите от село Самоводене, както и с автомобил.
 
 Сага свързва Преображенския манастир с ктиторството на Иван Александър и втората му съпруга Царица Теодора-Сара и сина им цар Иван Шишман, поради той носи наименованията  Сарин или още Шишманов. След като България бива потъпкана от турските нашественици, манастирът бива неколкократно опожаряван и ограбван от османлиите, а в накрая разрушен до основи.  Няколко века по късно, през 1825 г., манастирът е построен отново от отец Зотик, с помощта и финансите на българи патриоти.

През 1832 година с ферман от султана е осигурено възстановяването и изграждане на нова църква, като строежа й е завършен от Колю Фичето през 1834 гoдина. Възрожденската постройка е във формата на кръстат триапсид с един купол и покрита нарктика. Манастирът е изцяло възстановен през 1882 г., от двамата майстори на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф.

Самоковският майстор Захарий Зограф три години от 1849 до 1851 година твори върху стенописите и иконите в манастирската църква. На най-централно място, отвън върху южната фасада на олтарната абсида той изписва стенописа "Страшният съд" и "Колелото на живота", за да въздейства на посетителите временното човешко съществуване. Неоценими са и фреските на "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря", както и образите на „Св. св. Кирил и Методий”, където майсторът е нарисувал автопортретта си. Цялата фасада е  с разкошна украса и в днешно време е рядък паметник на живопистта от епохата на Възрождането. Да не пропуснем и позлатеният иконостас, който е паметник на българското дърворезбено изкуство.
 
От 1858 до 1863 година майстор Колю Фичето построява камбанарията, част от жилищните помещения, главния вход към манастира и подземният параклис "Св.Андрей Първозвани". През 1863 г. върху параклиса е завършен градежа на по-малката църква "Благовещение", пак от Колю Фичето.  Иконите в църквата са творби на ученика на Захарий Зограф - първият завършил школа като художник - Станислав Доспевски. В Преображенския манастир в западната му част се намира камбанарията, коята има седем камбани, една от най-прекрасните звънарници, оставени от майстор Колю Фичето.
 
Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. Била е културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница.

Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят  реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.

Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът е действащ, мъжки.
По време на Средновековието манастирът е един от основните културни и просветни средища, а сега е един от най-редките паметници на архитектурата и изкуството в България.