Капиновския Манастир "Св. Никола"

Съществува надпис върху апсидата на манастирския храм в които се чете, че на това място отначало през 1272 г. е бил изграден храм “Св.Тройца”, разширен през 1835 г. Като според някои предания основополагането на манастира се преписва на цар Иван Асен II и през Второто българско царство комплекса става Арбанашкия Манастир "Св. Николай".

Манастирът „Св. Никола" се намира в малка долина в югозападния край на село Арбанаси, строителството му е свързано с царуването на Асеневци.
Къпиновският манастир се намира на приблизително на 17 километра от град Велико Търново и на 25 километра северозападно от град Елена, като в близост се намира река Веселина в полите на китния Еленски Балкан в Стара планина.

Само на два километра източно от него покрай с. Плаковци е и манастирът "Св. Пророк Илия", наименован още Плаковски манастир.
От надпис в манастирската църква се чете, че през 1272 г., при царуването на цар Константин Тих (1257-1277), на нейно място е построен храм, посветен на Светата Троица, по всяка вероятност манастирът е основоположен от неговия предшественик - цар Иван Асен II (1218-1241).

С падането на България под турско робство Къпиновския манастир бива опожарен и едва в края на XVII в. живущите от близките села успели да получат разрешение за реконструкция на манастира. Поради отсъствието на султански указ, реконструкцията на черквата бива правена през нощта и за да има вид на старинен, той бива умишлено опушен.

През 1794 г. за малко време игумен на манастира е Св. Софроний Врачански, където монасите извършили нов препис на „История Славянобългарская" по донесено от него копие.

Макар опожарявани и разграбван през годините 1393, 1717, 1729 през 1744г. опустял заради чумна епидемия, при която много монаси измрели. За първи път бива възстановен през 1680г. храма и няколко жилищни помещения, биват построени отново с финансите на ктитора боляр Атанасий, богат арбанашки търговец, взел участие в заговор за сваляне на султана, след което е убит в битка край Сушица, днешно Карлово. Храмът се ползва като енорийски храм, а през 1833 г. по единомишлие на енергичния отец Зотик Преображенски, с финанси събрани от жители на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните села. Храма е еднокорабен, едноапсиден, засводен с висок купол и прилежащ параклис "Св. Илия" намиращ се на север от манастира, който е построен и осветен на 15 Април 1716г. При отремонтиране след Освобождението от турско робство, стенописите в мъжкия и женския метох на храма били премахнати и по стените се появяват нови, като много от иконите са подарък от руски воини.

През 1830 г. в манастира е основана книжовна школа, като обителта е била възстановена и ремонтирана през 1835 година. Двама дряновски майстори изградили и сегашната манастирска църква "Св. Николай" с форма на еднокорабна, безкуполна постройка с голям наос и антре, в добавка с отворена нарктика с дървени поспори и перила.

През 1845 година в манастирския храм е изписана и огромна стенописна композиция, с претворени сцени от Страшния съд, а през 1856 година били изградени масивни двуетажни жилищни сгради, които и сега обкантват манастира. След няколко години, през 1864 г., е построен и пищно изрисуван параклисът "Въведение Богородично". В един от малките параклиси на манастира е погребан един от опреснител на манастира Теодосий Хоризов.Мълвата носи, че иконите на дървеният иконостас са изписани от тревненския зограф Папа Витан и други тревненски зографи.